Композитните тъкани са нов тип материал, произведен чрез свързване на един или повече слоя текстил, нетъкан текстил и други функционални материали заедно. Целта на залепването е да се комбинират два или повече слоя материали за постигане на специфични функции, като увеличаване на дебелината за подобряване на топлината (подплата от композитен полар) или постигане на функции като изолация от дъжд, дишане и ветроизолация чрез много-слойно залепване (като три-слойно залепване). Процесът на залепване използва главно лепила; понастоящем често използваните лепила в шивашката промишленост включват полиуретанови горещо стопяеми лепила (TPU/PUR горещо стопяеми лепила) и лепила на маслена- основа. Популярните в международен план процеси на залепване включват главно точково покритие с горещо топящо се лепило, точково покритие с горещо топяща се лепилна паста, поръсване с горещо топящо се лепило на прах, двойно-точково покритие с горещо топящо се лепило, полиуретаново спрей покритие и полиуретаново ролково покритие.
Композитните тъкани се изработват чрез използване на микрофибри при специфична текстилна обработка и уникално боядисване и довършване, след което се обработват чрез "композитно" оборудване. Английските им имена са "Lamination Fabric" и "Soft Shell Fabric". Благодарение на използването на микрофибри, тази тъкан има висока почистваща способност, т.е., способност за отстраняване на петна.